21.06.2022 г., 21:21

Последна роза

630 0 0

Последна роза ти дарявам,

кърваво червена като цвят,

тръните раниха сърцето,

от бяла - червена стана тя.

 

Капките се стичат отгоре й,

кръвта процежда се в нея,

заедно със сълзите от болка, 

разяжда плътта отвътре. 

 

Съхне с цвят червен, 

в знак на обич, не тъга, 

прегърни или хвърли я, 

където съм сега, в пръстта. 

 

Погледни я и ще видиш, 

че аз съм нея и ще чакам, 

теб, да сме заедно завинаги, 

но вятъра ще гоня сам! 

 

Ще отлетя към други светове, 

щастие да диря за душата, 

болката да отмине бързо, 

да живее любовта, вовеки! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...