Високо в небето поглеждам
и отново виждам прекрасния ти лик,
а погледна ли в очите ти,
ме обзема полъх страховит.
В тях виждам – стада коне препускат бързо,
гълъби, къпещи се във фонтан,
море, вълнуващо се бурно,
и Момиче, взиращо е в своя светъл блян.
Очите си затварям и потрепвам.
Сякаш въздухът изпълнен е с Любов.
Приближавам се към теб и ти прошепвам:
„Време е за порив нов.” ...