Sep 19, 2008, 5:20 PM

Последната любовна среща

  Poetry » Love
1.5K 0 3
Излишно е да се залъгваме,
тя все ще бъде незавършена,
последната любовна среща.
Зеници зли са многоточията.
Туптят до болка в слепоочията
въпроси с нажежени клещи.

Финалът е като началото,
нов лист в тетрадка със спирала.
Пак в безнадеждно упование
преглъщам сухи полуистини,
красиви, страстни, но неискрени
и в тях намирам оправдание.

Жестоко е да се залъгваме.
Да я оставим незавършена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...