Последната ми мисъл
Със теб ни свързват само разстояния
(по-близки сме, когато сме далеч).
Създадохме любов от отрицания
и, бързайки, напредвахме назад...
(по-близки сме, когато сме далеч).
Създадохме любов от отрицания
и, бързайки, напредвахме назад...
Не можехме да бъдем по-различни
(навярно разликата бе да сме еднакви).
След толкова първичност сме вторични,
по-истински излъгани - и жалки...
А те, годините, минаваха - безлични
(снегът се стапяше от вчерашни слънца).
Намирахме се само като тичахме
(с надежда да ни раздели света).
Намразих те до дъно. Непотребна!
(Без тебе ще живея и обратно).
Ще стигна сам химерата заветна
и без да бъда птица, ще съм ято...
... и в този миг небето се разкъса.
(пороят ме завари - не заварен).
Последната ми мисъл беше къса
и нейде там те срещнах - беше спряла!
© Валери Янев All rights reserved.
