Последната ми скоростна отсечка
Последната ми скоростна отсечка
Не се родих момче – да нося шорти,
да стрелям със хартиени фунийки,
по тъмно да търча през тежки порти
до смуглото момиче на комшиите,
землянки да дълбая из горите,
в тях тайничко от болка да умирам,
да гледам в сеновала под звездите
как роклята на лятото прозира,
в играта на стражари и апаши
да виждам, че играта загрубява.
Кои са чужди и кои са наши –
момче да бях – навярно бих разбрала.
Да бях момче набързо да превърна
във корабни въжета всички нерви,
дори и да умирам – да се върна
на борда със последните резерви.
Или да можех само да ти свирна
среднощ като на много стар приятел
и с теб през триста ада да премина
без много думи – думите са вятър.
А аз се изприказвах в сто куплета,
сред нищото висях съвсем отвесно.
През въздуха, надупчен на решето,
в тунела гледах – чаках го да блесне.
Сега не чакам. Тихичко премитам
последната си скоростна отсечка –
да финиширам след безкрайно скитане
на твоя сън в най-близката пресечка...
© Галена Воротинцева All rights reserved.
