Последната права
***
Твойте стъпки бележат съдбата ми:
всяка крачка – триумф и възхвала.
До безкрай нагнетяват в душата ми
шепи пепел и съскаща лава.
Ни напред, ни назад съм по пътя си:
изранена от преходна слава,
не понесох стоически кръста си
и се спрях на последната права...
Сбирам бури, изгубена в нищото.
Огън стъквам – щурееща, буйна.
Но беззрачна от слънцето – хищното –
не обичам, не мразя, не чувствам.
© Плами All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
