15.11.2010 г., 5:41

Последната права

1.1K 0 31

Последната права

 

                                    ***

Твойте стъпки бележат съдбата ми:

всяка крачка – триумф и възхвала.

До безкрай нагнетяват в душата ми

шепи пепел и съскаща лава.

 

Ни напред, ни назад съм по пътя си:  

изранена от преходна слава,

не понесох стоически  кръста си

и се спрях на последната права...

 

Сбирам бури, изгубена в нищото.

Огън стъквам – щурееща, буйна.

Но беззрачна от слънцето – хищното –

не обичам, не мразя, не чувствам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След последната права, има още една (не я виждаш, защото се е скрила зад завоя...)
    Продължавай напред!
    Поздрав за хубавото стихотворение, Плам!
  • Казвал ли съм ти, че поезията те обича!?
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Браво, Плами!
    Невероятно силни чувства рисуваш!
    Приеми и моите аплодисменти!
  • Такива са последствията обикновено...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...