Последната права
***
Твойте стъпки бележат съдбата ми:
всяка крачка – триумф и възхвала.
До безкрай нагнетяват в душата ми
шепи пепел и съскаща лава.
Ни напред, ни назад съм по пътя си:
изранена от преходна слава,
не понесох стоически кръста си
и се спрях на последната права...
Сбирам бури, изгубена в нищото.
Огън стъквам – щурееща, буйна.
Но беззрачна от слънцето – хищното –
не обичам, не мразя, не чувствам.
© Плами Всички права запазени
Продължавай напред!
Поздрав за хубавото стихотворение, Плам!