15.11.2010 г., 5:41

Последната права

1.1K 0 31

Последната права

 

                                    ***

Твойте стъпки бележат съдбата ми:

всяка крачка – триумф и възхвала.

До безкрай нагнетяват в душата ми

шепи пепел и съскаща лава.

 

Ни напред, ни назад съм по пътя си:  

изранена от преходна слава,

не понесох стоически  кръста си

и се спрях на последната права...

 

Сбирам бури, изгубена в нищото.

Огън стъквам – щурееща, буйна.

Но беззрачна от слънцето – хищното –

не обичам, не мразя, не чувствам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След последната права, има още една (не я виждаш, защото се е скрила зад завоя...)
    Продължавай напред!
    Поздрав за хубавото стихотворение, Плам!
  • Казвал ли съм ти, че поезията те обича!?
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
  • Браво, Плами!
    Невероятно силни чувства рисуваш!
    Приеми и моите аплодисменти!
  • Такива са последствията обикновено...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...