Feb 24, 2011, 11:05 AM

Последната врата 

  Poetry » Civilian
560 0 3

На тези,

„... за които вече

нищо няма

и не е имало.

Нито преди,

нито сега.

За безвъзвратно изгорените...“

„Сега, сега“

 

 

Когато в леденото утро

се затвори

пред теб

жестоката врата –

последната –

ела, седни,

съвсем спокоен

на тревата.

Смелост събери!

 

Сълза,

една-едничка

да пророниш.

 

Не за себе си,

а за света.

 

 

 

Иван Бързаков

 

 

© Иван Бързаков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??