На тези,
„... за които вече
нищо няма
и не е имало.
Нито преди,
нито сега.
За безвъзвратно изгорените...“
„Сега, сега“
Когато в леденото утро
се затвори
пред теб
жестоката врата –
последната –
ела, седни,
съвсем спокоен
на тревата.
Смелост събери!
Сълза,
една-едничка
да пророниш.
Не за себе си,
а за света.
Иван Бързаков
© Иван Бързаков All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
