24.02.2011 г., 11:05 ч.

Последната врата 

  Поезия » Гражданска
468 0 3

На тези,

„... за които вече

нищо няма

и не е имало.

Нито преди,

нито сега.

За безвъзвратно изгорените...“

„Сега, сега“

 

 

Когато в леденото утро

се затвори

пред теб

жестоката врата –

последната –

ела, седни,

съвсем спокоен

на тревата.

Смелост събери!

 

Сълза,

една-едничка

да пророниш.

 

Не за себе си,

а за света.

 

 

 

Иван Бързаков

 

 

© Иван Бързаков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??