Последният дъх на любовта
Като приказна, поглъщаща картина -
тя е свела лекичко глава,
той изпънал врат и си подсвирква
песничка от стари времена!
Мижат, а над тях се сипят нежно
листчета от цъфнало дърво -
той посмръщва сякаш леко вежди,
тя усмихва се едва, едва!
Милват се треперещите длани,
стоплени от слънчевия дъх -
миг от скъпоценното мълчание
в края на нелекия им път.
Пейката извита ще запомни
този нежен трепет на сърца,
тупкащи с най-свидните си спомени,
сетен шепот, миг от любовта!
А дървото пак ще сипе цвят,
всяка пролет пак ще се разлиства.
Даже и на онзи, онзи свят
той ще свирка, тя ще е щастлива!
© Катя All rights reserved.
