катеринарина (Катя)
331 972
May 12, 2007, 12:27 PM

Последният дъх на любовта 

  Poetry
662 0 9

Като приказна, поглъщаща картина -
тя е свела лекичко глава,
той изпънал врат и си подсвирква
песничка от стари времена!
Мижат, а над тях се сипят нежно
листчета от цъфнало дърво -
той посмръщва сякаш леко вежди,
тя усмихва се едва, едва!
Милват се треперещите длани,
стоплени от слънчевия дъх -
миг от скъпоценното мълчание
в края на нелекия им път.
Пейката извита ще запомни
този нежен трепет на сърца,
тупкащи с най-свидните си спомени,
сетен шепот, миг от любовта!
А дървото пак ще сипе цвят,
всяка пролет пак ще се разлиства.
Даже и на онзи, онзи свят
той ще свирка, тя ще е щастлива!

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??