Jun 20, 2007, 6:50 PM

Последно

Poetry

764 0 1

Отиде си....
Признавам си... че гоних те...
от нощите... от дните си... Дори
с него много често спорихме...
Признавам си... че Той ме победи!

И как умело ме притискаше...
вина... огромна ми вмени...
без разум... без морал... и викаше:
- Къде отиваш... може би!!!

И спрях се... И огледах се... тъга...
полегнала навсякъде... далече...
Назад обърнах се... мъгла...
вековно тежка... като бреме...

Отиде си...
Така ли трябваше... да стане???
И в името на кой... и на какво???
Въпроси много, но едва ли
ще ми достигне мъдрост... И защо

спокойствие не ме обгръща...
Аз него търсех... и зовях...
със сетни сили молех го... завръщах...
ЗАБЛУДА... непростима... грях...

А Лара пее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

detdim (Детелина)

да..ПРЕживяно...страстта се ПРЕживява...тя е един от героите тук...

2007-09-21T23:16:03+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0