Jun 20, 2007, 6:50 PM

Последно

  Poetry
763 0 1
Отиде си....
Признавам си... че гоних те...
от нощите... от дните си... Дори
с него много често спорихме...
Признавам си... че Той ме победи!

И как умело ме притискаше...
вина... огромна ми вмени...
без разум... без морал... и викаше:
- Къде отиваш... може би!!!

И спрях се... И огледах се... тъга...
полегнала навсякъде... далече...
Назад обърнах се... мъгла...
вековно тежка... като бреме...

Отиде си...
Така ли трябваше... да стане???
И в името на кой... и на какво???
Въпроси много, но едва ли
ще ми достигне мъдрост... И защо

спокойствие не ме обгръща...
Аз него търсех... и зовях...
със сетни сили молех го... завръщах...
ЗАБЛУДА... непростима... грях...

А Лара пее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

  • да..ПРЕживяно...страстта се ПРЕживява...тя е един от героите тук...

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...