20.06.2007 г., 18:50

Последно

Поезия

766 0 1

Отиде си....
Признавам си... че гоних те...
от нощите... от дните си... Дори
с него много често спорихме...
Признавам си... че Той ме победи!

И как умело ме притискаше...
вина... огромна ми вмени...
без разум... без морал... и викаше:
- Къде отиваш... може би!!!

И спрях се... И огледах се... тъга...
полегнала навсякъде... далече...
Назад обърнах се... мъгла...
вековно тежка... като бреме...

Отиде си...
Така ли трябваше... да стане???
И в името на кой... и на какво???
Въпроси много, но едва ли
ще ми достигне мъдрост... И защо

спокойствие не ме обгръща...
Аз него търсех... и зовях...
със сетни сили молех го... завръщах...
ЗАБЛУДА... непростима... грях...

А Лара пее...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

detdim (Детелина)

да..ПРЕживяно...страстта се ПРЕживява...тя е един от героите тук...

2007-09-21T23:16:03+03:00

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0