Последно
На Лидия
Животът бърза неуморен.
А ние чакаме на пристана на времето.
Раздадохме си всичко,
дори билетите за бъдещето подарихме.
Като разсипници дарихме обичта си.
И може би е истина, че обедняхме.
Но винаги ни гледат две очи,
следят ни с детската наивност на мечтите.
И става хубаво - като в онези дни
на циганското лято.
Виолета Томова
© Виолета Томова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
