Последно скитане
Последно скитане
Душите ни твърде са чисти,
поплакали не нощ и не две,
разкъсана купчина листи,
измити от безброй дъждове.
Душите ни твърде са голи
за нови зимни виелици,
раздърпани, сакати, без воли,
с товар от стотици последици.
Душите ни твърде са плакали,
плачейки ридали са стихове
и вяра от страх недочакали,
строили довари и зидове.
Душите ни твърде ранени са
и вече няма какво да се стори,
от дългия бяг уморени са,
а след бяг няма кой да се бори.
Душите ни твърде са лъгани -
моята малко по-малко,
затова и подметки изтъркани,
те влачат все грозно и жалко.
Душите ни клети са пътници
по тъмно във здрач окъснели,
но как ще осъмнат в безпътици,
щом са се вече видели?
© Фери All rights reserved.
