Послеслов
Аз пиша за нас тази песен
във топлата есенна нощ.
И в спомени скъпи унесен,
припомням си нашта любов…
За нашата обич голяма;
за нашата първа любов;
за младостта, гдето я няма,
аз пиша сега послеслов!
За нашите малки раздяли…
За нашите мили писма,
за нашта любов, оцеляла
на много висока цена…
Какво е любов без любима
в безсънните нощи разбрах!
Понеже в сърцето я имах,
аз нийде пред нищо не спрях!
© Христо Славов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
