Dec 8, 2007, 1:20 PM

Послушница

  Poetry » Love
1.1K 0 3

     Послушница 


Очите ми са пълни със сълзи.
Болка душата ми гори.
Думи от устата ми напират,
ала трябва да мълча
и като послушница
глава и поглед да сведа,
за да не рухне
и таз любов привидна,
която на основи от лъжи лежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Никоя любов не заслужава да си унизена, вдигни глава - талантлива си!
  • Мълчанието не е наведена глава!
    Ти просто обичаш!
  • Недей,бе,мила да навеждаш глава!ИЗПРАВИ СЕ!Погледни в себе си и разбери какво искаш ТИ!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...