Dec 8, 2007, 1:20 PM

Послушница

Poetry » Love

1.1K 0 3

Послушница

Очите ми са пълни със сълзи.
Болка душата ми гори.
Думи от устата ми напират,
ала трябва да мълча
и като послушница
глава и поглед да сведа,
за да не рухне
и таз любов привидна,
която на основи от лъжи лежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Никоя любов не заслужава да си унизена, вдигни глава - талантлива си!

2007-12-08T18:08:06+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Мълчанието не е наведена глава!
Ти просто обичаш!

2007-12-08T13:30:35+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Недей,бе,мила да навеждаш глава!ИЗПРАВИ СЕ!Погледни в себе си и разбери какво искаш ТИ!!!

2007-12-08T13:27:52+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0