Посоки
Още гледам нагоре, първи опит за стъпка,
втори опит за грешка, или опит за кръпка.
Не е нещо нечуто, ще ушия с иглата -
образ вярно обърнат. Висна долу главата.
Сочи долу небето, горе синя земята.
Щом света ми обърна, се завъртам обратно.
Ето идваш към мене. Със забързани стъпки.
И когато ме блъснеш, си открадвам целувка.
Първи опит за име, втори опит за смешка,
първи падаш в тревата, аз говоря на чешки.
И на чешки ти пиша, на фланелката прана:
Колко много обичам карамел със сметана.
Впрочем аз съм на двайсет и със скоби в устата,
а пък ти си на трийсет и ме боцкаш с брадата.
Там в сладкарница Милка, аз забравих за крема,
вън вали на шрапнели, има толкова време.
Топъл дом са очите, сън от който изгарям,
нощем падна ли вътре, не, недей ги отваря.
До звездите ще стигнем. Май цигара запали.
Хвръкна жарката в скута, жартиера подпали.
И се смеех не помнех, че светът е обърнат,
че ми мръкна небето, че за миг ме изтръгна.
Нечий глас ни прекъсна, барман с черно елече.
– Ще затваряме. - каза - Хайде плащайте вече.
Чак тогава се сепнах, нещо тъпо издрънка -
гледам птиче се свлича, на стъклото отвънка.
Ний излязохме бързо, да затоплим телцето,
аз събирах дъха си, за сланата в сърцето.
Но светът се обърна, заваля към небето
скръбна вест се търкулна, върху мокрите шепи.
А дъждът си валеше, все отвесно, високо,
само ние вървяхме, в две различни посоки.
© Силвия Илиева All rights reserved.
