Sep 14, 2007, 11:13 PM

Поспри!

  Poetry
1.1K 0 2

Кажи ми кой си?
Как те срещнах?
От къде си?
И как те пуснах във живота си
с размах?
Не можеш ту да идваш,
ту да си отиваш.
Не мога да повярвам аз във теб.
Кажи какъв си?
Моля те! Аз искам
да мога да повярвам,
че си тук!
Иди си,
после аз ще си отида...
И всичко ще приключи
изведнъж.
И както си дошъл в живота ми,
така и ще си тръгнеш!
За миг...
един-единствен миг...
... поспри!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандра Неста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...