Поспри се!
Човече, спри се! Бързо остаряваш –
в амбиция за власт и за пари.
Косите твои рано побеляват.
Очите уморени погледни!
Но ти не можеш! Днес са ослепели.
От блясъка на целия разкош.
Товар кипи във сивите ти вени –
душата чезне в полунощ.
Нима кажи, ще вкусиш лукса?!
С пресъхващ апетит от завистта.
Със злобата повярвай! Тук са.
Щастлив ли си без радостта?
И само малкото сърце ще чуе –
молитвата на праведната самота.
Съдбата ти - от хълма - тъжно вие...
Поспри се! Остаряваш в младостта!
© Цветето Б. All rights reserved.
