Поспри за миг
Поспри за миг да те погледам,
постой... не тръгвай... кой те чака?
Знам, с вятъра ще литнеш бързо,
безумно ще те скрие мрака.
Поспри... минута дай ми още,
очите... слънчеви планети,
не мога да им се наситя,
в тях пламъче любовно свети.
Там денем плува синевата,
а вечер здрачът се разстила,
разнежва длани тишината
и всяка болка си отива.
Поспри за миг... целувка дай ми,
виж, капките дъждовни кимат,
на всяко облаче ще кажа,
че аз на този свят те имам.
Че ти си моя... Пепеляшка,
по-приказна дори от фея,
как искам всяка мила утрин
до теб да будя се и смея.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
