Посрещане
Много тъжна, много вярна Пенелопа,
разпръсни тъгата във сърцето.
Чуй, на портите ти странник хлопа.
Бризът носи вести от морето.
Повдигни печалните завеси,
зад които от света се криеш.
Самотата ти умря. Чудесен
кораб пори морската стихия.
Съблечи безцветните одежди -
на вдовица кройката приляга.
Събуди заспалите копнежи.
Твоят Одисей стои на прага.
Погледни го с оня трепет топъл.
Той далеч от теб не го забрави.
Приласкай го с оня чувствен вопъл,
както ти единствена го правиш.
И напук на миналото време
диво го люби до изнемога.
Той се върна. Всичко е простено.
Пред такава вярност коленичи Бога.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
