Посрещане на гарата
Това така със мен се случи:
писмо от нея се получи.
Узнах от него аз тогаз,
че тя ще дойде във Бургас.
Посочен беше влака точно,
пристигащ на часа нарочно.
И аз в ръцете си се взех
и всичко с радост го приех.
Приготвих се и час по-рано
заех си мястото избрано.
На коловоза аз стоях
и плановете си кроях.
На гарата- във бирария,
се вдига щура олелия.
Жестока музика гърми
и слънце жарко ме ръми.
И ето! Влакът се зададе...
Сърцето май ми се предаде.
Аз погледа си в него спрях
и мойта гостенка видях.
И тръгна бавно тя към мене
да сложи край на мойто бдене.
И не разбрах кога и как,
допря се тя на моя крак.
Целувка тя във миг стовари
и мойте устни натовари.
Усетих във ушите шум,
а в сърцето- сладък бум.
И слънцето видях обратно.
Възкръснах аз за миг стократно.
Останал, Боже, ням е глух,
онази музика не чух...
© Никола Апостолов All rights reserved.
