koral (Кирилка Пачева)
387 709
Nov 16, 2010, 8:19 PM

Пост 

  Poetry » Phylosophy
404 0 0

Започна постът

и всичко дребно

като сянка си изтля -

гняв,

страх,

загуба,

вина.

Остана само

малката

и скромна светлина.

Тя става сутрин,

вярва

и дерзай.

А вечер ляга

уморена

и тъжна -

''слаба съм''.

Но другите избягаха,

от поста се уплашиха.

А тя остана -

малкото сияние,

което ме издига

над света...

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??