Постепенно
Постепенно
започваш да разбирш,
че светът
не е толкова ярък,
че не винаги
можеш да избираш,
а неживяното присяда,
по-остро
и от сух залък,
че есента на намеренията,
е гора от желания
в която заблужденията,
посяват терзания,
че там има пътека,
която желае
по нея да стъпиш
с нозе изранени,
полека –
по кривите и
да се упътиш.
Но ти не разбираш,
че краят не е самотата,
че изборът не е
да затвориш вратата,
че стъпалата натъртени
по-силни стават,
когато закърпени
напред продължават,
че железни решения
никога няма,
че конюнктура е всичко
и подлежи
на промяна,
че светът не се свива –
а разширява,
че краят начало е,
което узрява!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
