kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
30 окт. 2006 г., 11:02  

Постепенно 

  Поэзия
584 0 4

Постепенно
започваш да разбирш,
че светът
не е толкова ярък,
че не винаги
можеш да избираш,
а неживяното присяда,
по-остро
и от сух залък,
че есента на намеренията,
е гора от желания
в която заблужденията,
посяват терзания,
че там има пътека,
която желае
по нея да стъпиш
с нозе изранени,
полека –
по кривите и
да се упътиш.

Но ти не разбираш,
че краят не е самотата,
че изборът не е
да затвориш вратата,
че стъпалата натъртени
по-силни стават,
когато закърпени
напред продължават,
че железни решения
никога няма,
че конюнктура е всичко
и подлежи
на промяна,
че светът не се свива –
а разширява,
че краят начало е,
което узрява!

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Касиус, заровила съм се тук из твоите работи, това много ми хареса. Особено тази част:
    "...Есента на намеренията
    е гора от желания,
    в която заблужденията,
    посяват терзания,
    че там има пътека,
    която желае
    по нея да стъпиш
    с нозе изранени,
    полека
    по кривите и
    да се опътиш. "
    Много ми допадна!
  • Добре!!! Постепенно започваш да ставаш!
  • "...че краят начало е,
    което узрява!"

    Поздравления!
  • Колко си прав! Не е край, а само антракт
Предложения
: ??:??