Постепенно
Постепенно
започваш да разбирш,
че светът
не е толкова ярък,
че не винаги
можеш да избираш,
а неживяното присяда,
по-остро
и от сух залък,
че есента на намеренията,
е гора от желания
в която заблужденията,
посяват терзания,
че там има пътека,
която желае
по нея да стъпиш
с нозе изранени,
полека –
по кривите и
да се упътиш.
Но ти не разбираш,
че краят не е самотата,
че изборът не е
да затвориш вратата,
че стъпалата натъртени
по-силни стават,
когато закърпени
напред продължават,
че железни решения
никога няма,
че конюнктура е всичко
и подлежи
на промяна,
че светът не се свива –
а разширява,
че краят начало е,
което узрява!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добре!!! Постепенно започваш да ставаш!
-
"...че краят начало е,
което узрява!"
Поздравления! -
Колко си прав! Не е край, а само антракт
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"...Есента на намеренията
е гора от желания,
в която заблужденията,
посяват терзания,
че там има пътека,
която желае
по нея да стъпиш
с нозе изранени,
полека
по кривите и
да се опътиш. "
Много ми допадна!