Sep 6, 2009, 10:15 AM  

Постфактум

  Poetry » Other
1.1K 0 6

На  Мартин

 

Дойде онази - с острата коса...


И покоси те –

клас узрял, без време...

 

Животът, продължава и сега,

и все така, покълва ново семе...

 

И тъй, приятелю –

да бъде мир на твоя прах

и прах на суетата!

 

Щастлив при Господ си

(надявам се),

но в пир,

отдаде тленията си

на Сатаната...

 

Духът в бутилката,

духа ти не отне –

духовно ти,

над всички нищи

по духом,

се присмя от все сърце

и ги прокле –

богати да са

с вещи.

 

Бъди с Отеца, както пожела –

енергия бъди в безкрая!

 

Благословен бъди

в онези небеса,

които са навярно Рая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...