На Мартин
Дойде онази - с острата коса...
И покоси те –
клас узрял, без време...
Животът, продължава и сега,
и все така, покълва ново семе...
И тъй, приятелю –
да бъде мир на твоя прах
и прах на суетата!
Щастлив при Господ си
(надявам се),
но в пир,
отдаде тленията си
на Сатаната...
Духът в бутилката,
духа ти не отне –
духовно ти,
над всички нищи
по духом,
се присмя от все сърце
и ги прокле –
богати да са
с вещи.
Бъди с Отеца, както пожела –
енергия бъди в безкрая!
Благословен бъди
в онези небеса,
които са навярно Рая!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени