Посвещение
В памет на любимия ми приятел,
незабравимия Чарли, който ме напусна
преди два дена и когото никога не ще
забравя...
За правото, че дишам ли плати
с живота си, ти - рижава звездице,
но ме превърна в камък, който тихо
да пие самота, сълзи да блика.
С какво оная непонятна смърт
подмами те, че тръгна доверчиво
и ми остави мъка - като кърт
да рови из душата ми горчиво.
И ми остави болка да яде
сърцето, омаляло от безсилие,
изцъклено от безхаберие небе
и спомени като гора с осили.
Чарлушко мой, любов четиринога,
кой ще ме среща вечер на вратата,
кой ще ме близва нежно със език,
опашчица от радост кой ще мята?!
Кой ще се качва в уморени скути
и предан ще ме гледа във очите,
кой ще лекува болните минути
и “Как си?” безсловесно ще ме пита?!
Ти, мое бедно кучешко сърце,
да знаеш само колко те обичах!
Нашийника ти върху скръб, момче,
съм метнала и подир нея тичам.
© Диана Кънева All rights reserved.
