Посвещение, изповед, легенда или просто история
Нощ. Мъгла. Сянка на момиче,
бледо като пролетно кокиче,
броди , търси и не спира,
търси изход... не намира.
Плач, ридание, самотност,
чувства своята сиротност.
Неосъществим копнеж по нещо ново,
неподчинение на нещо старо,
неподправена усмивка - извор на живот,
душа, окована в прашен кивот.
Свят на полюси и алогичност,
липса на всякаква себичност,
неразбрана, в сърце със рана,
дом търси, а намира каравана.
Устремена в далечината,
засилена към падината.
Прави крачка, а пред нея яма,
лъч надежда в тунела няма.
Яма на безчовечност и злоба,
знае, че я е орисала злокоба.
Продължава да върви, не спира,
докато духът и не намери мира.
Чува глас в далечината...
дали това не е съдбата?
Мит, утопия, мечта,
превърнати в дълбока рана, кървава следа.
Нощ, мъгла, сенките са две,
пируват или жалят те?
Бродят, търсят и не спират,
търсят изход, но дали намират...
Края тук го слагам аз,
продължението нека е от вас...
© Даяна Кирилова All rights reserved.
