Посвещение, изповед, легенда или просто история

28 окт. 2008 г., 10:57

Поэзия

743 0 3

Нощ. Мъгла. Сянка на момиче,

бледо като пролетно кокиче,

броди , търси и не спира,

търси изход... не намира.

Плач, ридание, самотност,

чувства своята сиротност.

Неосъществим копнеж по нещо ново,

неподчинение на нещо старо,

неподправена усмивка - извор на живот,

душа, окована в прашен кивот.

Свят на полюси и алогичност,

липса на всякаква себичност,

неразбрана, в сърце със рана,

дом търси, а намира каравана.

Устремена в далечината,

засилена към падината.

Прави крачка, а пред нея яма,

лъч надежда в тунела няма.

Яма на безчовечност и злоба,

знае, че я е орисала злокоба.

Продължава да върви, не спира,

докато духът и не намери мира.

Чува глас в далечината...

дали това не е съдбата?

Мит, утопия, мечта,

превърнати в дълбока рана, кървава следа.

Нощ, мъгла, сенките са две,

пируват или жалят те?

Бродят, търсят и не спират,

търсят изход, но дали намират...

Края тук го слагам аз,

продължението нека е от вас...