Любовта ми бързо се пали, но и бързо изгасва.
В мен живее наивно дете, което никога не пораства.
Под обвивката ми, която наричаш прекрасна,
гори огън, който така и не угасна.
Душата ми е жадна - някой някога я изпи,
щастие търся - а знам това трябва да си ти.
И защо боли наистина не знам,
като война пак е войн и сам.
Сърцето си не разбирам защо боли,
дали защото на стотици километри си?
Или раните ми още зарасват,
парченцата от пъзела още се напасват? ...