Посветено на нея...
Съществувам щом дишам, а живея ли питам
Има ли смисъл душа без посока
Мога и много и бързо да тичам,
Но любов в сърцето ми пречи да скоча
Имал си, казват, момиче за всичко,
Привлекателно, скромно, даже романтично,
Какво повече искаш от живота да вземеш,
Щом любов ти е дал – протягай се, вземай!
И тука аз вперих очи в туй момиче,
И гледам я – прелест – цвете – кокиче,
А след това тъжно свеждам глава
И мисля за жената на моята душа
„Любов ми е дала“ – погледнах ги унил,
Но сърцето, там, долу, иска с друга да съм мил,
Не мога да обичам аз две на веднъж,
Съжалявам, другари, аз просто съм мъж.
© Стефан Б All rights reserved.
