Умът ми не го побира как колелото се върти,
защо светът никога не спира, когато затвориш ти очи?
Защо всичко ти се връща, тъпкано, по две, по три,
но ти все още не разбираш колко може да боли?!
И пак се връщаш пиян,
с поглед мътен, замечтан.
И сякаш властвайки над чужди страхове,
с дим закриваш смъртоносни грехове.
И съдник, и осъден си,
презираш всеки, който ти се врича.
И жив, и мъртъв си,
потъпкваш този, който те обича...