Очите ти са бистри езера,
в които с неохота се оглеждам,
потъвам в тях и до безкрай сама
полуодавена, примирам от надежда.
Вдишвам те, безплътно те целувам.
Никога не е била студена тъй нощта,
а твоите ръце са сън сънуван,
хладен огън с дихание на самота.
Ще спра да си те пожелавам,
да търся твоите изчезнали следи
по пясъка и в мен, ще спра да се надявам,
но моля те, не спирай ти...
© Ивана Бойчева All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
