Редят се дни безкрайно,
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно
и нощите са дълги,
и времето е мрачно,
мечтите са далечни.
Потърси ме, потърси!
Не забравяй, че ме има!
Глътка въздух донеси,
любовта ще е красива!
Във сърцето ми си ти,
но тъгата ме убива.
Нека слънцето блести,
щастието да го има!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
