Потъвам в тишината на смъртта
Потъвам в тишината на смъртта.
И падам... И падам...
Поглеждам надолу - мъка и болка.
Жално пропадам.
И страдам... И страдам...
Сърца ранени плачат,
души изгубени,
проклети от съдбата крачат.
Изход търсят там, в тунела на смъртта,
а не осъзнават, че все по-мрачен ще става света.
Там съм и аз.
Отново забравена викам без глас.
Отново съм няма,
потъвам самотна в бездънната яма.
И виж - не ми пречи като че ли,
там има много ранени души.
Дано сърцето с някоя да се сплоти,
за да може по-малко от смъртта да боли.
© Радена All rights reserved.
като при повечето момичета първия им път...