oleander4e (Радена)
72 49
19 нояб. 2008 г., 09:08

Потъвам в тишината на смъртта 

  Поэзия » Любовная
620 0 2
 

Потъвам в тишината на смъртта.


И падам... И падам...

Поглеждам надолу - мъка и болка.

Жално пропадам.

И страдам... И страдам...

Сърца ранени плачат,
души изгубени,

проклети от съдбата крачат.

Изход търсят там, в тунела на смъртта,
а не осъзнават, че все по-мрачен ще става света.

Там съм и аз.

Отново забравена викам без глас.
Отново съм няма,
потъвам самотна в бездънната яма.

И виж - не ми пречи като че ли,
там има много ранени души.

Дано сърцето с някоя да се сплоти,
за да може по-малко от смъртта да боли.

 

© Радена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??