Потъване в бялото

Nov 21, 2018, 8:59 PM

Poetry » Phylosophy

426 4 7

Невидим – и довчера плах,
снегът пред мен набира сила.
Не помня? – бях, или не бях
душа под него подслонила,
из простичкия мой възторг
от бялото му наметало.
Ратай вселенски – моят Бог! –
всели се в грешното ми тяло,
в душата ми попи скръбта,
и кротна тежкият ми поглед,
накара ме да насмета
под чергата си всяка болка,
днес свети скромният ми дом
от съвършенството му просто,
което се стопява, щом
опитам се да го докосна,
мълча – дори не дишам чак! –
тъй както се мълчи над бездна...
Щом мина ледения праг,
из белотата ще изчезна.

В.Й. 21 ноември 2018, София

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yotovava (Валентина Йотова)

2018-12-20T15:17:04+02:00

Макар да не долюбвам зимата, когато е красиво - красиво е
Бъдете.
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-11-22T22:53:04+02:00

Обичам да те чета! От твоята белоснежна поезия ми стана по-светло на душата!
dansyto (Данаил Таков)

2018-11-22T22:48:19+02:00

мълча – дори не дишам чак! –
тъй както се мълчи над бездна...
Щом мина ледения праг,
из белотата ще изчезна.
!!!
vedrina (Марина Стоянова)

2018-11-22T08:57:32+02:00

Прекрасно..., и мълча пред - "съвършенството му просто"...
Веси_Еси (Еси)

2018-11-22T06:52:27+02:00

"...мълча – дори не дишам чак! –
тъй както се мълчи над бездна..."
Мълча и се наслаждавам на прекрасната ти поезия!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-11-21T23:56:06+02:00

От стиха ти лъха спокойствие и съвършенство на духовното извисяване
Довереница (Дочка Василева)

2018-11-21T23:31:41+02:00

Мълчание облечено във бяло...
И аз не дишам да не разпилея
парченцата божествено начало,
които във словата ти живеят...