Повет
Подобно на повет... впи се в ума ѝ.
Окопа се дълбоко с чувственост сляпа.
Нахлузи корсета и стегна без страх
телесната болка с живота ѝ слята.
А после разпръсна дъхът ѝ на шир
и стъпка на пода последната струна.
Мирът ѝ предвкуси... подобно вампир
преди да всели се в душата ѝ смутна.
Придърпа я нежно, полека приклещи
Филизът нежен изсуши в разцвета.
Тя дишаше тежко в ръцете му грешни
Отдала се сляпо на съдбата си клета
Сега се събира… късче по къс...
каквото остана ѝ, не се разпознава
разхвърля я времето и сложи ѝ кръст
а поветът засмука с пипалата забрава.
повет-плевел от сем лютикови
© Валя Сотирова All rights reserved.
