Повет

15 мая 2024 г., 21:15

Поэзия

227 1 2

Подобно на повет... впи се в ума ѝ.

Окопа се дълбоко с чувственост сляпа.

Нахлузи корсета и стегна без страх

телесната болка с живота ѝ слята.

А после разпръсна дъхът ѝ на шир

и стъпка на пода последната струна.

Мирът ѝ предвкуси... подобно вампир

преди да всели се в душата ѝ смутна.

Придърпа я нежно, полека приклещи

Филизът нежен изсуши в разцвета.

Тя дишаше тежко в ръцете му грешни

Отдала се сляпо на съдбата си клета

Сега се събира… късче по къс...

каквото остана ѝ, не се разпознава

разхвърля я времето и сложи ѝ кръст

а поветът засмука с пипалата забрава.

повет-плевел от сем лютикови