Бях във ВУЗ-а редовен студент,
там те срещнах, а после – се влюбих!
Беше онзи повратен момент,
в който свършва играта на думи!
Помня всеки детайл: бавно ти
приближаваш – с усмивка, красива,
с две големи и топли очи,
грациозна и много щастлива!
А големият град през нощта
не заспа – буден в мрака остана!
Тъй се случи... студентска мечта
с обич свърза съдбите на двама!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
