Повяхнах

             Повяхнах            

Розите повяхнаха в мен,
тъмен вятър ги попари.
Ту е топъл, ту студен –
в пустиня хладна ме остави.

Мечтите ми увяхнаха с тях.
Мечти, с криле на пеперуда –
твърде тежки, за да полетят,
твърде цветни - да се сбъднат.

Само спомените ми остават
от пътя, страстно извървян,
от полета към мойта слава,
завършил с прекършени крила.

© Красимир Иванов. Всички права запазени!