Позакъсняла е
Вместо пролет разцъфнала...
сипе се сняг,
а и утрото сиво
във мъгли се е вплело.
По стъклата
струйчици топъл дъх заваля,
да отмие следите
на самота от студеното.
Аз не зная защо
закъсня пролетта
и се бави,
но ще дойде
със полета на птиците,
защото те не забравят
никога пътя си
и я носят
загнездена в крилете си.
Много малко остана
до синия свят
на теменужките дъхави
и синчеца.
Колко бели одежди
ще окъпят във цвят
дръвчетата,
а и всичките наши надежди.
Още малко -
време, колкото миг на сърцето -
ще заплуват потоци
ромолящи, забързани.
Ще избистри и взора си
синьо небето
и закъснялата пролет,
ще дойде в очите ни.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
