Позволи
Позволи ми да галя сетивата ти,
тогава, когато спиш,
защото сънят е непорочно зачатие
на порочния ден.
Позволи ми да бъда до теб,
тогава, когато си на миг разстояние,
и да рисувам по тялото с пръсти… Любов.
Позволи ми да говоря без глас -
мисълта ми да те предизвиква,
и да те подлудява – като наркотик,
да те кара да изтръпваш в екстаз…
Позволи ми да плача – от щастие,
без да проронвам сълза,
защото сълзите са знак за безсилие.
А аз съм силна!
Дори когато хиляди причини ме карат
да изпадам в състояние на… безмисловност…
в този щур свят.
Дори когато някой посяга на мечтите ми,
и не можейки да проникне в тях,
реши, че все пак трябва да ги задуши,
в безмислено говорене.
Позволи ми да се смея с теб,
дори тогава, когато ми е тъжно
или на теб не ти е до смях,
защото така ще превъзмогнеш страха от… летене,
и ще полетиш, забравил поне за миг жалкото ежедневие.
Позволи ми, когато се ражда деня,
в леглото до теб да се будя,
и с усмивка да моля за чаша кафе,
мързеливо излегнала се върху
непорочните си мисли.
Позволи ми, когато денят упорито се ниже,
и като пясък се стича между пръстите,
от изгрева до последните слънчеви нишки -
да бъда до теб, щастливо влюбена,
без свян от това, което може би ще се случи…
Позволи ми да бъда до теб – тогава,
когато слънцето се спотаява зад хоризонта,
и залеза е толкова чаровен…
Защото на мръкване стават толкова чудеса!
Позволи да те имам в нощта, и завинаги,
тогава, когато в прегръдка притихнали,
ще забравим света около нас,
и отново... да се обичаме!
© Нели All rights reserved.
