Позволи ми да те забравя.
Да не бях те чувала.
Да не бях те виждала.
Как пък гръм не те удари.
Десет години не ти ли стигнаха?
Позволи ми да те забравя.
Стига си говорил, стига си ме питал.
Думите излишни
в лъжи да оплитам.
Десет години - не ти ли стигнаха?
Да ме издигаш в облаците
и със замах да ме приземяваш.
Оргазмите...
По дяволите да вървиш.
И тях не искам.
Позволи само да те забравя.
Не ме обичаш.
Така е. Ясно.
Но и на другия не ме даваш.
Стига си ме мъчил
неистово...
Моля те, позволи ми.
Позволи ми само.
Да те забравя.
...
А дали искам?
© Наталия Божилова All rights reserved.
