Позволи ми да те забравя.
Да не бях те чувала.
Да не бях те виждала.
Как пък гръм не те удари.
Десет години не ти ли стигнаха?
Позволи ми да те забравя.
Стига си говорил, стига си ме питал.
Думите излишни
в лъжи да оплитам.
Десет години - не ти ли стигнаха?
Да ме издигаш в облаците
и със замах да ме приземяваш.
Оргазмите...
По дяволите да вървиш.
И тях не искам.
Позволи само да те забравя.
Не ме обичаш.
Така е. Ясно.
Но и на другия не ме даваш.
Стига си ме мъчил
неистово...
Моля те, позволи ми.
Позволи ми само.
Да те забравя.
...
А дали искам?
© Наталия Божилова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много силно пишеш!
-
Поздрав!
Много познато!
Харесва ми! -
обич...болка...страдание...ах как ме трогна и развълнува...
с обич, Наталия...с много обич. -
Великолепно-истинско, силно, невероятно красиво! Бряаво!
-
Силно! Попитай сърцето , попитай ума и реши...Поздрави!
-
Изпитано и преболяно, силен стих!
-
И от мен "разпус" Нати!Както казва Зем.
Поздрави! -
Ха сега, де...
Поздави! -
Пред ттрудна дилема си, но решението е единствено твое!
Желая ти сила, Нати!
Поздрав за стиха! -
благодаря ви
-
А дали искам?
Правилен въпрос... -
Искаш ! Без колебания ! Аз също Поздрав за стихотворението
-
Наталия, сега ще ти река нещо, белки се позасмееш: Димитровден иде! Едно време на село му викаха Разпус. Освобождаваха не само чобаните, ами и кой на когото беше омръзнал отиваха при попа и също искаха разпус, щото тогава почваха зимните празници, седенките и всеки имаше нов шанс. Тъй че аз ти рекох, пък ти си прецени. Зем.
-
Много е хубаво. Браво.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
