Feb 10, 2018, 12:04 AM

Прах

  Poetry » Other
689 0 1

Колелото се завърта,

всичко умира и пада

в прахта.

Смисълът губи се,

а дали го има

никой ли не разбра?

 

Изпиван от червеи,

разяждан от киселина –

живот. Ад и тъга, а после

мъгла. А кости чупливи,

чаши разбити,

губиш зрение...

 

Молитва и грак

приближава се до

твоя праг.

Предай се сега

преди да паднеш

в прахта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...