Oct 16, 2008, 5:50 PM

Прах

  Poetry » Other
573 0 0

 

 Прах

 

Усещаш ли спомена...
вътре в душата си?
Търсиш ли чувствата...
пропити с коварство?
Мразиш ли погледа...
потънал в забвение!
А искаш да пееш...
до осквернение.
Прости ми тази изящност!
Прости ми и пак се надявай!
Ще бъдеш и ти мойто смирение...
че пак и сега на прах ще останем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Начко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...