Прасето Гочо
Прасето Гочо
Много малка бях тогава
и живеех във града,
но обичах дядо, баба
и на село да стоя.
През ваканциите често
ходех им на гости аз.
Беше мило и забавно
и различно всеки час.
Дядо купи си прасенце –
малко, черничко едно
и нарекохме го Гочо,
нека да е за добро!
Лятото горещо беше,
във корито със вода
Гочо често си лежеше
и протягаше крака.
Но кокошките нахално
не му даваха покой.
По главата го кълвяха,
по устата, боже мой!
Сякаш пречеше им някак
черничкото ни прасе
и стараеха се всякак
да го дразнят много те.
То търпя, но най-накрая
мисля, че се разгневи,
някакъв парцал захапа
и към тях се устреми.
Погна ги по двора селски,
всяка в храстите се скри,
а прасето недоволно
пак в коритото лежи.
Мина време, доста време,
те показаха глави,
Гочко черен вече дреме
и съвсем не ги следи.
Всичко почва отначало,
пак кълват го, ритат те.
Тъй живееха безгрижно
нашите кокошки и прасе.
Но веднъж, когато Лиса
влезе в селския ни двор,
Прасчо защити ги храбро,
даде ѝ голям отпор.
И животните обичат
да са заедно в беда.
Често, често си помагат,
ако нужно е това.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved. ✍️ No AI Used
